Georgi Gospodinov nous plonge à nouveau dans un monde d'amertume et de douceur. Pour quelqu'un qui aime le monde d'hier, ce roman n'était pas facile. Il nous fait partager un rêve du passé ou de ce qu'il devient. "J'ai écrit (et triché) sur le mélange des temps où la mémoire, personnelle et partagée, plie bagage et part. Sur les abris que nous construisons lorsque l'actuel n'est plus notre maison." Georgi Gospodinov Un roman sur la vie dans un déficit aigu de l'avenir, entremêlant satire et nostalgie, histoire et ironie.

Георги Господинов отново ни потапя в свят на горчилка и сладост. За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония.