En 1970, Yordan Radichkov a écrit Kozel. L'auteur se souvient de lui : "Laissez-moi vous dévoiler quelques-uns de mes secrets, je m'intéressais au 'primitif'. J'ai essayé de regarder aussi loin que possible à l'intérieur. Un jour, dans le monde du chevrier solitaire Yono et de sa chèvre, plusieurs tentes colorées apparaissent. Un groupe de chercheurs arrive dans leur région pour rechercher des peintures rupestres. Les visions de Yono commencent à se fondre dans la réalité, et il devient vite difficile pour le lecteur et le protagoniste de distinguer les hallucinations du monde réel. Quelque chose d'ancien commence à mûrir dans le monde intérieur et le cœur des personnages et se rappelle à eux-mêmes. "L'âme humaine est comme une montagne. Chaque herbe y pousse, chaque mouche vole, toutes sortes de choses sauvages sont cachées dans les buissons. Il vous faut toute une vie pour percer l'un des secrets de la montagne; et vous avez besoin de toute une vie pour connaître au moins une petite partie des creux ombragés de votre âme. Une vision y passera sans laisser de ligne, vous verrez une ligne quelque part sans savoir par quoi elle reste. On osera rarement charger une hache et entrer pour couper et faire des chemins dans sa propre âme. Ne soyons donc pas surpris que de nombreux chemins soient envahis par la végétation et somnolent cachés dans l'herbe, que de nombreuses épines se soient propagées et qu'il y ait beaucoup d'obscurité dans les moustaches.

През 1970 година Йордан Радичков пише „Козел“. За него авторът си спомня: „…нека издам някои свои тайни, занимаваше ме „примитивът“. Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна страна.“ Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появявят няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. „Човешката душа е като планината. Всякаква билка расте в нея, муха всякаква хвърка, какви ли не дивотии се крият в храстите. Трябва ти цял живот, за да надникнеш в някоя от тайните на планината; и цял живот ти трябва, за да опознаеш поне една малка част от сенчестите падини на своята душа. Видение ще мине там, без да остави черта отподире си, черта ще зърнеш някъде, без да знаеш от какво е оставена. Човек рядко ще се осмели да нарами брадва и да влезе да сече и да проправя пътеки в собствената си душа. Затуй да не се чудим, че много пътеки са обрасли и дремят скрити в тревата, много трънак се е разпрострял и много мрак има в усоите.“